Мъжка носия

Мъжкото облекло у българите е белодрешно и чернодрешно - по цвета на горните дрехи. Това не са разновидности, обособени по географски принцип, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло. За най-старинен се приема костюмът оформен от цяла, дълга риза, със свободно пуснати поли над белите вълнени или памучни гащи, препасани с пояс или колан. Товва е мъжки костюм с подчертано консервативен стил. Запазването му се дължи на неговата пригодност към условията за основния поминък-земеделие и животновъдство.

 Белодрешна носия

Мъжката белодрешна носия включва в състава си туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Гащите са в две разновидности: беневреци-с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото ногавици и димии - с широки къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха (късак, клашник, долактеник, голяма дреха). Тя е с клината кройка и значителна дължина. Специфичен стилов белег на украсата са линеарните везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан край ръбовете на пазвата, по краищата на ръкавите и по върховете на клиновете. Поясът е неизменна принадлежност: декоративна, предимно червена тъкан. Завива се стегнато около кръста на мъжа.

В зависимост от цвета на горната дреха и от някои украси по нея, от дължината на горната дреха и от това, дали поясът се опасва върху нея или под нея, са оформени следните разновидности: Софийска, Трънско-Радомирска и северозападна белодрешна носия.

При софийската отличителни особености са: сравнително недългите менте и долактеник; значително клинати с тъмен цвят и украсени с бяло линеарно везмо; пояс син. На беневреците има наколенници с бели обтоки, ризата с богато везмо на пазвата, яката и маншетите.

Трънско-Радомирската белодрешна носия се отличава с дълго дорамче (долактанка), препасано с пояса, който е тъмночервен или по-ясночервен. При това дорамчето и беневреците са украсени по краищата с черни гайтани.

Северозападна белодрешна носия е с дълго значително клинато дорамче, оставащшо винаги незапасано. При нея съществува и лятна форма с по-широка и права кройка на гащите от конопено или памучно платно с извадена над тях и препасана с пояс риза. През ХІХ в. и ХХ в. само при белодрешковците е отбелязано носенето на долна платнена шапчица – подкапник, келепош.

В Монтанско, Берковско, Белослатинско, Оряховско и Никополско се носят и много широки бели димии, къси до коленете, като в долната част на краката се слагат бели вълнени дизове (калци).

В Санданска околия обуват през зимата отделни крачоли от бял тъкан вълнен плат, прилегнали тясно към краката и прикачвали с връв или ремък към поясната част. Наричат ги дзиври или ногавици.

Чернодрешна носия

Обособяването на втория вид мъжка носия – чернодрешна – е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. То е продукт на новите обществени, стопански и културни условия. От края на 18 век до към средата на 19 век. мъжкото облекло вече не се приготвя от бяла аба (вид вълнен плат). Шие се от черен шаяк (вълнен) с променена кройка на гащите и горните дрехи. Гащите (потури) са широки, с обилна окраса от черен гайтан. Любопитна е широко разпространената народна представа за тях: колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им-толкова е по-заможен притежателят им.

Горните дрехи – елек, аба, антерия са с прави очертания. Върху ризата се облича плътно прилягаща безръкавна дреха, без яка, предниците на която се закопчават отгоре до долу и полите й се пъхат в потурите. Нарича се елек, джамадан, запасалник.

За по-студено време се облича т. нар. аба (салтамарка, аджамка, гриш) – къса до над пояса вълнена дреха с тесни и дълги ръкави, силно прилягаща до тялото, отворена отпред и предниците й не се допират. В кройката й са характерни силно стесненият надолу гръбен плат и отделни подмишечни вставки. Абата е без яка или с твърде ниска яка и не се запасва в пояса.

Поясът е плътно завит около кръста: вълнен, червен, забележителен с голямата си широчина – значително по-широк е от пояса при белодрешната носея. Останалите облеклови части – колан, калпак от кажа, цървули - са принадлежности и на белодрешния костюм.

Чернодрешното облекло е обратно на белодрешното: чернодрешно: горе стегнато, долу разширено; белодрешно: горе разширено, долу стегнато.

В зависимост от широчината на потурите, от начина на стягане на пояса и от други някои особености в отделни дрехи съществуват много вариации чернодрешни носии от локално значение. Така се означава и класовата принадлежност.

Черните дрехи са украсявани най-често по съединителните шевове и по ръбовете – покрай джобовете, ръкавите, крачолите, яката и прочие с черни или сини усукани върви. Количеството на гайтан по дрехите понякога е извънредно голяма и показва аристократизъм и личен вкус. На границата с белодрешната носия се срещат носии с черен цвят, при които потурите са по-широки от беневреците, но по-прибрани от типичните потури и се наричат димии или потури (Плевенско, Никополско, Павликенско, Ловешко). Останалите дрехи са често с значителна клинатост и по-дълги от съответните аба и елек в източните области. Клинатостта на абата и сравнително по-голямата дължина, отколкото при обикновената аба до края на първото десетилетие на ХХ в. бе много спазвана най-вече в старческото облекло на Западно Средногорие – Ихтиманско, Пирдопско, Пазарджишко, Панагюрско, Карловско, Айтоско и у населението на Странджа. Димии като летни и зимни дрехи се носят от значителна част на южнотракийското население с особена права кройка.