Българска традиционна носия  се нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ.

История:

Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанци и власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

Класификация:

Българските народни носии се класифицират спрямо това, дали са носени от мъж или жена, и географското местоположение.

·         Добруджанска народна носия

·         Северняшка народна носия

·         Македонска народна носия

·         Родопчанска народна носия

·         Странджанска народна носия

·         Тракийска народна носия

·         Шопска народна носия